Змия

Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две
усетил някаква храна да тича,
започнах да се свивам на кълбо,
опашката се влачеше безлична.
Очите ми със блясък стъклен
хипнотизираха света и всичко живо,
изпаднах в транс и с адски шум изсъсках,
нападнах с ярост като хищник… диво
Усетих капчица отрова
по острият ми зъб да се процежда,
ухапах нещо… някакъв човек, в захлас
изпречил се на пътя ми без да поглежда,
че тук е моят дом… и пазя аз…
за него нямаше надежда.
Усетих удар, после пак и пак, цял ден
от кожата земята почерня.
Измъкнах се едва, но змийското в мен
ме прати нова кожа да намеря.