Знаци
Започнахме с две точки. И със скобка.
Тук в превод я наричаха усмивка.
Лекувахме носталгия (без водка) -
поезията беше ни по-пùвка.
Нататък... Ти заля ме с въпросителни
и запетаи слагаше нарочно,
повтаряше ми, че съм удивителна
и бягаше ли бягаше от точката...
А аз – започнах знаците да губя,
да се препъвам в разни многоточия...
Веднъж се сепнах „Май, че ще се влюбя!”
А ти... ми се оплези най-безочливо!
И знаех си, че трябваше тогава
по теб да хвърля молив... тиксо... нещо...
Но вместо туй (не знам какво ми стана!),
ти казах „да” за първата ни среща.
Но среща... среща много по-различна.
Не беше в кафене на чаша чай.
Дори другата в мене - носталгичната
се беше запиляла на друг край...
И в полунощ тук само Аз и Ти
(плюс всичките ни знаци, поразбъркани)
дочакахме минутките си три,
за да заспиме със щастливо мъркане.
Нататък пак - две точки, после скобка...
Обаче зачестиха многоточията.
Май тези знаци ни подготвят клопка?
Или... ние си падаме нарочно?
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Няма случайни неща, знаеш, нали? 
)
