Знаеш ли?
Ти знаеш ли, че искам облаци да снимам,
когато всички вперили са погледи в паважа?
Когато те със други съгласяват се и кимат,
аз с готовност мога да откажа.
И знаеш ли, че разхождам се сама по крайбрежната алея,
а във тълпите интриги се тъчат?
И всички чувства в мене мога да изпея,
докато другите безропотно мълчат.
А знаеш ли, че имам дарба да се смея,
въпреки безбройните проблеми.
И да раздавам щастие умея,
докато очите ми са уморени.
Кажи ми, знаеш ли какво е да обичаш?
Да пулсират вените ти с ритъма на друг.
И всичко зло в живота да отричаш.
За любовта добро е само тук.
Но ти не знаеш какво е бавно да умираш
oт безсилието на безчувствеността.
На щастлив се правиш, а всичко в себе си убиваш.
До тук ни води тази самота...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
Носи красота. Успех!