Ти знаеш ли, че искам облаци да снимам,

когато всички вперили са погледи в паважа?

Когато те със други съгласяват се и кимат,

аз с готовност мога да откажа.

И знаеш ли, че разхождам се сама по крайбрежната алея,

а във тълпите интриги се тъчат?

И всички чувства в мене мога да изпея,

докато другите безропотно мълчат.

А знаеш ли, че имам дарба да се смея,

въпреки безбройните проблеми.

И да раздавам щастие умея,

докато очите ми са уморени.

Кажи ми, знаеш ли какво е да обичаш?

Да пулсират вените ти с ритъма на друг.

И всичко зло в живота да отричаш.

За любовта добро е само тук.

Но ти не знаеш какво е бавно да умираш

oт безсилието на безчувствеността.

На щастлив се правиш, а всичко в себе си убиваш.

До тук ни води тази самота...