Знаеш ли
Знаеш ли...
Сега коя съм знаеш ли
и кой си ти без мен?
На пътища отвели
живота ни във плен.
Дали ще ми заемеш
една-две топли думи,
коя от тях ще сложиш
в писмата помежду ни?
Висят ли по стените
целувки уморени,
на календари раните
с числата оградени?
Да, болката ридае
в обувки изкривени,
а времето дълбае
с ръцете разделени.
Сега се чудя само
ти знаеш ли... дали
е още малко рано
сърцето да боли?
Към датите без полет,
без капка обвинение,
брои ли се билета
купувано съмнение?
Защото в теб потъвах
като покой в монах,
но без да знам коя съм.
Ти кой си - не разбрах!
Завой на пътя стене,
сече в скалата жлеб...
днес знаеш ли кои сме,
без мене ти и аз без теб?
© Красимира Чакърова All rights reserved.
