Знаеш ли как?
Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича!
До без дъх, до безкрайност човешка.
Всички други за теб да предричат,
че си моята пагубна грешка.
И какво като пак съм сгрешила,
щом кръвта ми е в точка ''кипене''
и усещам се истински жива
от ръцете ти нежни по мене...
Вече знаеш ли как се обича?
Всъщност знаеш - така, като тебе,
непонятно и лудо за всички,
все едно този миг е последен.
Все едно ще се срути земята,
ще изчезна далечна и чужда,
ще ме търсиш, а мен ще ме няма...
От такава любов имам нужда!
© Яна Вълчева All rights reserved.
Ето някой, който няма да пропусна да чета вече...
