Птица

            излетя

                        над планината.

С криле

              докоснала

                                 изгрева,

се понася сама над билата

и ме вика след себе си.

Пътят мой

                    преминава

                                        през скалите,

но ще стигна,

                          знам,

                                     до звездите,

вдъхнал аромата на гора.

Какво повече мога да искам от това?

Звездна

               тишина

                             над планината.

Спят

         върховете

                            след залеза.

Приласкава ме вечност, която

легенди шепне за себе си.

Самодиви

                  нощем

                              са реките,

които

          търсят

                       провидението

като знак, долетял от звездите.

Какво повече мога да искам от това?

Искам миг да остана там

и само полъхът на вятъра

да разказва

                     за моята душа,

за любовта,

                     за планината...

 И някой ден...

                           там 

                                  да се преродя!