Знам
Знам, сърцето ми е живо,
чувам го със твойто да тупти,
в гръдният ми кош да блъска диво,
кръвта в ушите ми да кара да бумти.
Знам, ръцете ми са клони
изсъхнали, протягах ги към теб,
короната ми кралска листи рони,
падащи – превръщат се във креп.
Знам, корените ми с твойте са преплетени,
обречени да бъдат в плен до гибелта,
миналото – почва под нозете ни,
храним се със спомените за лета.
Знам, вейките ми нежни са прекършени,
внезапен вятър духна в старата гора,
шепоти увисват тежко, незавършени,
защото чужда бе за мене пролетта.
Знам, стволът ти към мен ще се люлее
от полъхът магичен на нощта,
но твойта мъка дълго в мен ще тлее,
разкривайки на любовта мощта.
Знам, завинаги ще те обичам,
макар обезверена в любовта,
загубила следите си към тебе тичам –
намирам само свойта самота.
© Ивалина Петкова All rights reserved.
...
