pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
Aug 29, 2021, 12:08 AM

Знамение 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
824 9 28

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.

Вятърът беше съблякъл от нас радостта.

Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.

Кардиограма рисуваше права черта.

 

С мъка повдигнах очи и небето погледнах.

Сигурно беше молитвен горещият взор.

Мислех, че вече дошъл е часа ни последен.

Но изведнъж от небето чух звездния хор.

 

Лирата звънна, пристъпи напред Андромеда,

сложи живота ни тежък на точни Везни

и Еднорог в хоризонта разгърнат се вгледа.

Там той видя заревото на бъдните дни.

 

Касиопея със двойния лик на успеха

беше дочула от Козирог призивен глас.

Войнът Персей бе излязъл на ринга с доспехи

да защити съдбините ни в трудния час.

 

Даже и Херкулес мишци железни напрегна,

вдигна се да ни запази небесният Шит.

И че нощта ни в канавката ще е последна,

Южен кръст сложи небето над мрака разбит.

 

Беше знамение, сън или истина близка

аз не разбрах, но повярвах във светлия знак.

Моля ви в ниското никой от нас да не слиза!

Звездната карта компас е в житейския мрак.

 

 

27.08.2021

© Мария Панайотова All rights reserved.

The work is a contestant:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

3 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??