Знамение
Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах.
Сигурно беше молитвен горещият взор.
Мислех, че вече дошъл е часа ни последен.
Но изведнъж от небето чух звездния хор.
Лирата звънна, пристъпи напред Андромеда,
сложи живота ни тежък на точни Везни
и Еднорог в хоризонта разгърнат се вгледа.
Там той видя заревото на бъдните дни.
Касиопея със двойния лик на успеха
беше дочула от Козирог призивен глас.
Войнът Персей бе излязъл на ринга с доспехи
да защити съдбините ни в трудния час.
Даже и Херкулес мишци железни напрегна,
вдигна се да ни запази небесният Шит.
И че нощта ни в канавката ще е последна,
Южен кръст сложи небето над мрака разбит.
Беше знамение, сън или истина близка
аз не разбрах, но повярвах във светлия знак.
Моля ви в ниското никой от нас да не слиза!
Звездната карта компас е в житейския мрак.
27.08.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
