pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17030
29.08.2021 г., 0:08 ч.

Знамение 

  Поезия » Философска, Гражданска
804 9 28

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.

Вятърът беше съблякъл от нас радостта.

Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.

Кардиограма рисуваше права черта.

 

С мъка повдигнах очи и небето погледнах.

Сигурно беше молитвен горещият взор.

Мислех, че вече дошъл е часа ни последен.

Но изведнъж от небето чух звездния хор.

 

Лирата звънна, пристъпи напред Андромеда,

сложи живота ни тежък на точни Везни

и Еднорог в хоризонта разгърнат се вгледа.

Там той видя заревото на бъдните дни.

 

Касиопея със двойния лик на успеха

беше дочула от Козирог призивен глас.

Войнът Персей бе излязъл на ринга с доспехи

да защити съдбините ни в трудния час.

 

Даже и Херкулес мишци железни напрегна,

вдигна се да ни запази небесният Шит.

И че нощта ни в канавката ще е последна,

Южен кръст сложи небето над мрака разбит.

 

Беше знамение, сън или истина близка

аз не разбрах, но повярвах във светлия знак.

Моля ви в ниското никой от нас да не слиза!

Звездната карта компас е в житейския мрак.

 

 

27.08.2021

© Мария Панайотова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??