Veronik (Вероника Валери) Veronik (Вероника Валери)
27
Dec 27, 2007, 1:31 PM

Зов

  Poetry
1.4K 0 4
 

               С теб аз заспивам и с теб се събуждам,

               ти си страдание, копнеж и мечта,

               искам те истински, нежен и влюбен,

               не само в съня, в реалността...

               Гордостта ли е тази, която ни спира,

               да изкажем желание,порив и зов?...

               Няма място за гордост, любов  ако има...

               Помогни!  Моя  чакана, моя  нежна любов!...

               

              27.12.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Валери All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0