Човеците
нахвърляли са тухлите
с идеи за строеж -
за много здрав,
красив градеж.
Прераждането
чакат те
на майстор
с Божи дар
и пред духа
на Колю Фичето
се молят
като пред олтар.
Да се появи
бленуват те -
разгърден,
вдъхновен,
с високо чело,
с въображение,
горящо
зад белия перчем.
Майсторе,
ела при нас,
мостове да строиш,
стремежът към Доброто
да обединиш!
© Росица Танчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
