Aug 30, 2020, 6:13 AM

Зрели къпини

Poetry » Love

506 0 0

Спомнете си момчета и мъже,
за сладостта на зрелите къпини,
за налятия божествен сок
разлят по женствени неустоими сили.

Зреели са дълго слънчевото лято
преминали през тръните на дните,
под откритото Небе, когато
бури са им кършили цвета... и бодлите.

Стичал се дъжда-сълзи поболели,
падали над крехките стебла
напоявали корените- смели,
да раждат плод, да продължат!

А есента облечени в достойнство
на думите със сладкия нектар,
изправени... Към своето потомство-
шлифован диамант в своя свят олтар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0