Зрънце надежда
В ъгъла,
на тъмно се е свило
бъдещето плахо,
срамежливо,
в сянката на минало небило
надежда в шепички е скрило.
Сянката го дебне
от засада -
да грабне зрънцето надежда,
забравила
кога била е млада,
с насмешка,
хитро го поглежда.
А то,
със поглед във земята,
мечтае за любов красива,
но миналото непознато
със сянката не си отива.
Тогава, бъдещето
закачливо
целуна своята надежда.
Сега е толкова щастливо...
назад, към миналото
не поглежда.
© Валка All rights reserved.
