Jun 24, 2007, 6:45 AM

Звезда

  Poetry
862 0 1
Небе, осеяно с звезди,
блещукат те една въз друга,
красиви, всичките, са те,
коя от тях си ти, дете?

Звезди, звезди, безброй звезди,
не искаш ли една от тях да бъдеш ти?
Но не най-важно е да си звезда,
а да притежаваш ти добра душа!

С добра душа постигат се успехи,
в приятелството, в любовта,
и нека всеки се помъчи
да бъде най-ярката ЗВЕЗДА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...