Звезда
Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя,
ще те достигне той от юлското небе
и щом го чуеш, пак ще бъда твоя
(докато слънцето стиха не прегризe).
Но пак ще съм щастлива – с толкоз даже –
защото пак с любов ще те докосна,
дори Вселената за туй да ме накаже
и в миг да ме изпепели мълниеносно,
аз пак в тебе скришом ще проблесна,
ще те накарам в ритъм да трептим,
с капки дъжд ще те целувам страстно
и с ласките си в Космоса ще се взривим...
© Хриси Саръова All rights reserved.
