23.02.2010 г., 10:51 ч.

Звезда 

  Поезия » Любовна
5.0 (2)
843 0 2
Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя,
ще те достигне той от юлското небе
и щом го чуеш, пак ще бъда твоя
(докато слънцето стиха не прегризe).
Но пак ще съм щастлива – с толкоз даже –
защото пак с любов ще те докосна,
дори Вселената за туй да ме накаже
и в миг да ме изпепели мълниеносно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Предложения
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...

Още произведения »