Sep 26, 2006, 3:27 PM

звезда

  Poetry
966 0 2
Мина през живота бързо,
като падаща звезда.
Докато късмет си пожелаем,
ти изчезна във Вечността !
Който можеше отнейде да те зърне,
радостен и весел,тръгваше си той.
Който можеше до теб да се докосне,
сгряваше сърцата с много топлина.
Който имаше късмет с тебе да живее,
щедро сипеше, любов,обич и доверие.
Отиде си от нас,като падаща звезда !!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лека му пръст! Много хубави спомени е оставил!
  • Явно много си държала на този човек,когото описваш в стиховете си!Много чувственно пишеш и за това ти слагам 6!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...