May 6, 2008, 7:25 PM

Звезда

1.3K 0 2
Отново лежа безмълвно,
прегърната от студените завивки.
Взирам се във небесата,
а там красиво свети една звезда,
тъй сама във тъмнината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • ми като гледам си е в правилната графа - "бели стихове"
    и на мен ми харесва - особено това за прегръдката на студените завивки
  • това почти стих ли е, или не-точно проза?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....