Звезда
будуваш ли
в сънищата мои живееш
нощ и ден
светлееш
поток свежа вода
звезда
водиш ме
път към дома
сляп съм за друго
глух
ням
песен си
свят
живот
безбрежие мое
„ти си всичко, което някога...”
изморен от лъжите ти
тръгнах
ветърко, мой верни друже
отнеси и целувка
сринах мостове
ад
кой съм
Демон
не и страхливец
страшно е в душата ми
без гласа ти
без твоето тихичко да
погубих ли те
ти си моя свят...
ти...
познавам всеки жест
всяка гънка на дрехата ти
усмивката ти
очите
тези твои очи
дълбаят сърцето ми
свредели...
тъжни очи
бадеми
устните
мед
тръпчиво горчив
бело момиче
ослепи ме
изтръгвам те
болчице моя
част от мен
къде свършвам
къде започваш
не се получава
там ли си
мое скъпо
пораснало момиче
плачеш ли
не вервам
до теб другия
не чакаш...
сънувам
кошмари
давя се
викам...
звездите
студени се кискат...
някога падах в нозете ти
молих
чаках
километри разделят
не споделяне
Боже прибери ме...
пиано
Шопен
две беловласи глави
над мен
суетят се
къде съм
чужд дом...
самодостатъчен
независим
свободен
много сам...
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
