Помниш ли преди
как стояхме на пейката
и гледахме безбройните звезди?
Всяка мъничка звезда
бе причина за мене ти да си любовта.
Сега стоя сама
на пейката
и гледам безбройните звезди.
Всяка мъничка звезда
е причина да угасне в мене любовта.
Но една звезда
най-ярко светеща е тя,
тя напомня ми
за отминалите времена,
когато гледахме звезди в ноща.
© Карина Кирова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
