Jul 3, 2006, 3:24 PM

Звезда

  Poetry
1K 0 0

Помниш ли преди
как стояхме на пейката
и гледахме безбройните звезди?
Всяка мъничка звезда
бе причина за мене ти да си любовта.

Сега стоя сама
на пейката
и гледам безбройните звезди.
Всяка мъничка звезда
е причина да угасне в мене любовта.

Но една звезда
най-ярко светеща е тя,
тя напомня ми
за отминалите времена,
когато гледахме звезди в ноща.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...