Звезда
По любимата ми история за Естир
Вървеше в бурята. Една царица.
И буря беше в нейната душа,
кръстосваха небесни колесници,
светкавици пробождаха дъжда.
Смъртта я следваше на пръсти,
доволно триеща ръце.
Но други две ръце могъщи,
я вдигаха на Рамене.
Вървеше в бурята. Една царица.
Отиваше към страшната врата.
Трепереща под вятъра тревица,
ала с короната на смелостта.
Осъдена, преди да е сгрешила,
тя ходеше по вяра пред смъртта-
вратата бе закона, беше сила,
но Свише сила беше Любовта.
Разби се бурята в една царица,
избраната за времето "Сега"!
И блъсна порти крехката ръчица...
Звезда Давидова - Естир изгря!
© любимка All rights reserved.
