Jul 30, 2008, 9:40 AM

Звезда зорница

  Poetry » Love
2K 0 0

ЗВЕЗДА ЗОРНИЦА

За мене си звезда Зорница,
огряла синкавия небосвод.
Запали ти във мен искрица,
после пламна огън от любов.

Този огън ще ме топли
в дните ми на самота.
Но чуеш ли страдалните ми вопли,
побързай и при мен ела!

Ще чакам, зная, че ще дойдеш.
Ще чакам аз като монах смирен.
Лесно пътя към душата ми ще найдеш -
с любовен плам е озарен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Шамлиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...