Звездана делия
Че ми се дигна Звездана
по тъмна доба среднощна -
ни майка иска да види,
ни баща, холан, да чуе,
алено конче изведе,
че го възседна, подкара
и си към Дунав препусна.
Още петли непропели,
Звездана си Дунав пристигна,
алено конче разпусна
и ми се виком провикна:
- Ой, ви вази, лодкари,
лодкари, млади юнаци,
я се от сън събудете,
я се навън покажете!
Аз съм Звездана делия,
крина жълтици си давам,
юначе с лодка наемам,
Дунава да си премина,
оттатък да мина, замина!
Нали е тъмни среднощи
никой не ми се пробуди.
Сал едно младо лодкарче
сънено ми се обади
и на Звездана говори:
- Де гиди, моме Звездано,
де гиди, бела делийо,
що ти е Дунав да минеш,
да минеш и да заминеш?
Отговаря Звездана делия:
- Бела съм, бела, юначе,
бела, още убава -
що съм свет подлудила,
що съм свет изгорила,
барем един се не найде
да иска, да ме поиска -
нито ми китка открадна,
нито ми пръстен отдаде,
че съм проклета делия -
с ножове ходя - белило,
пищови нося - гиздило;
хатър не знам, не признавам,
път на ината си сторвам;
с момци си силата меря,
никой ме не може надвие...
Ала ми й вече додяло
сама да легнувам, станувам,
нощем ми сън не дохожда,
денем ме нийде не свърта,
нито ме хляба засища,
ни ме вода утолява.
Аз съм делия! Не трая!
Мене най ми приляга
момък - делия кат' мене -
върл юнак над момците,
с стръвници сили да мери,
с ножове да ходи опасан,
а пък с пищови препасан,
с очи - два сиви сокола,
с ръце - два боздугана,
силата да си не знае,
силата, още мерака -
на въглен от очи му да стана,
от ръце - нажежена стомана;
как люто душмани затрива,
тъй да ме жадно изпива....
Затуй, юначе, намислих -
не мога вече да чакам -
оттатък Дунав ще найда
любе за мене - джелатин!
© Светла Илиева All rights reserved.
