Звездана делия
Че ми се дигна Звездана
по тъмна доба среднощна -
ни майка иска да види,
ни баща, холан, да чуе,
алено конче изведе,
че го възседна, подкара
и си към Дунав препусна.
Още петли непропели,
Звездана си Дунав пристигна,
алено конче разпусна
и ми се виком провикна:
- Ой, ви вази, лодкари,
лодкари, млади юнаци,
я се от сън събудете,
я се навън покажете!
Аз съм Звездана делия,
крина жълтици си давам,
юначе с лодка наемам,
Дунава да си премина,
оттатък да мина, замина!
Нали е тъмни среднощи
никой не ми се пробуди.
Сал едно младо лодкарче
сънено ми се обади
и на Звездана говори:
- Де гиди, моме Звездано,
де гиди, бела делийо,
що ти е Дунав да минеш,
да минеш и да заминеш?
Отговаря Звездана делия:
- Бела съм, бела, юначе,
бела, още убава -
що съм свет подлудила,
що съм свет изгорила,
барем един се не найде
да иска, да ме поиска -
нито ми китка открадна,
нито ми пръстен отдаде,
че съм проклета делия -
с ножове ходя - белило,
пищови нося - гиздило;
хатър не знам, не признавам,
път на ината си сторвам;
с момци си силата меря,
никой ме не може надвие...
Ала ми й вече додяло
сама да легнувам, станувам,
нощем ми сън не дохожда,
денем ме нийде не свърта,
нито ме хляба засища,
ни ме вода утолява.
Аз съм делия! Не трая!
Мене най ми приляга
момък - делия кат' мене -
върл юнак над момците,
с стръвници сили да мери,
с ножове да ходи опасан,
а пък с пищови препасан,
с очи - два сиви сокола,
с ръце - два боздугана,
силата да си не знае,
силата, още мерака -
на въглен от очи му да стана,
от ръце - нажежена стомана;
как люто душмани затрива,
тъй да ме жадно изпива....
Затуй, юначе, намислих -
не мога вече да чакам -
оттатък Дунав ще найда
любе за мене - джелатин!
© Светла Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, тези прекрасни български жени. Ерген-девойче... Красота!
-
Автентичен фолклорен стил!Харесах!
-
Светле! Адри! Доче!!
Много се радвам, че сте ми гостували!
Много благодаря!! -
-
Наистина, човек да се спре и да остане! Напред !
-
Поздравеления, Светле!
Много въздействащо и българско! -
Коментарът ти е един от най-хубавите подаръци за рождения ми ден, Живе! Благодаря ти, Мила!! Обичам те!!
-
Истинско удоволствие е творбата ти, Светулке! Огря ми сърцето с темперамента на лирическата, красивата образност и самобитен изказ! Тя ли е луда гидия, ти ли си цвете магьосно,няма от де да зная, но едно ми е ясно- до де ви има и двете, българският дух все ще е високо!
-
О, много ме радва присъствието ви на страничката ми, Маги, сър Димитри!! Благодаря ви!!
-
истинско... автентично... майсторски написано..
моите почитания, Светла.. -
Чудна... фолклорна песен!
-
За ода, не е, но благодаря, че сте наминали, Стефан, Ангел!
-
Хубава ода много ми хареса !И хъса в нея е до край!Поздравявам те!!!
-
Благодаря, Сеси!
Ехаа, усмивчица от Елица Ангелова!! Това е цял празник!! -
Успяла си, Светла - в духа на народната песен, с всичките й стилни особености...
Поздравления -
Прочетох с удоволствие!
-
Венета! Веси! Благодаря, момичета!
Честита Баба Марта!! -
И на мен много ми хареса! Поздравления за идеята, образността и мъдростта!
-
Хубаво, истинско, българско слово! Поздравления!
-
Ивонка! Ачо! Марин! Благодаря за посещението!!
-
Поздрав! Хубаво, в духа и стила на българския фолклор...
-
Превъзходна вариация в народно-песенен стил.
Сполучлива, дишаща творба.
Поздрави! -
Хубаво е!!!
-
Ани, Роси, благодаря сърдечно!
-
Браво!
-
Звездана, лична девойка, пак си е песен запяла и си е света огряла!
Поздрави! -
Усмихнахте деня ми рано, рано, Мария, Алинка!!
Благодаря за милите думи! Желая ви Море от Любов!! -
Море Звездано, море Светлано, мълчиш, мълчиш, пък като запееш...
-
Не ти, аз ви каня, Зем!! Такива скъпи гости приемам от сърце!! Имам всичко - свинско, винско (какво вино имам, ако знаете!!), пея, пия (е, малко не нося и като Кери, дойде ли ми в повече, налитам на бой
,затова пък песните ги докарвам и на два гласа ), без хорА няма да минем, то се знае, че и цяяяло море имам за разхлаждане, щом се разгорещят страстите... Абе изобщо... идвайте!! Сърцето ми е отворено!!
Кери!! Няма да седнем без теб, да знаеш!! -
Знаеш ли, по нашия край викат: Седни да си похортуваме! Та и аз така, затова ти го казах тогава...Сладка приказка, много раздумки ей това е то похортуването.Ха кажи ми сега кой освен нас още ще ги казва тия нещица, а?! Децата ни няма и да се сетят ако ние не ги използваме все още.
Мешова жарава ще направя, червено имам - добре дошли всички които се наканят - няма значение кога! Светле, прощавай че тук ви каня!!! -
Ехааааа, Светлушка се развихрила! Браво на теб! И да не ме забравите за жаравата и за червеното вино. Мога да пея, мога и да пия /после много скачам на бой, ама нейсе...нема ми забелязвате много /. Поздрав, Светле за идеята и за изпълнението!
-
Благодаря на всички отбили се и коментирали!
Зем! Аз ти благодаря, Приятелю! Ти си причината това "нещо" да се яви на бял свят. Още помня твоето: Какво има да го кажеш по народно му! и точно то ми даде кураж да го "напиша". Благодаря!!
Благодаря на всички!! -
Драго мий Светле, че ме събуди от съня ми зимния! Чак ми се ще да я запея тая твоята, ама има време, нека се стопли още малко! Тя тая иска мешова жарава и червено вино! Халал да ти е перото!!! Зем.
-
Много звучно...
- Бела съм, бела, юначе,
бела, още убава -
що съм свет подлудила,
що съм свет изгорила,
барем един се не найде
да иска, да ме поиска -
нито ми китка открадна,
нито ми пръстен отдаде,
че съм проклета делия - -
Подкрепям Мисана - от напъни да се пише "модерна" поезия май забравихме, че сме българи! Браво, Светле, аплодисменти за това, пък аз ще търся кой да ти я запее тая луда Звездана!
-
Като чух за мома Звездана,
поисках гората да хвана,
там ли ги луди гидии,
там ли де вълците вият,
де е оттатък Дунава,
Дунава още белият,
Звездан мома сънува,
сънува и си хортува:
Идеш ли моме, Звездано,
рано ми рано да станеш,
къщата да ошеташ,
самуни да ми омесиш,
кога от гора се върна,
да оставя всички кахъри,
кахъри още на двора,
милно да те прегърна,
и за юнаци да пеем,
пеем още да жалим,
де го онуй време юнашко,
на змейове и самодиви,
на пушек чифте пищови,
на хоро вито през село,
на бели кърпи везани,
на ситни стъпки момински,
на момкови тайни задевки,
дуварите да прескочат,
па мома да целунат,
по-сладка мома от самуна,
и по-лудо сърце разтупква
от гръмналите пищове,
от лъскавите ножове... -
Ама хубаво си я натаманила таз фолклорна хрумка! Чини ми се, че Звездана е от другата страна на Дунава, нали? Нема как да е иначе. Ще прецапа реката и ей ти го българско. Юнаци като за нея тук, колко щеш. То и в песента се пее: „Кон до коня, юнак до юнака...”
-
Ехеееее! Чудесно!
Обожавам тази поезия в която са сплетени народноавтентични думи!
Поздравления от мен! -
Ооо, много ви благодаря, момичета! Но "творбата" далеч не е толкова автентична, колкото на мен ми се иска. Има милион недостатъци, има още за доизкусуряване (ама надали ще го направя ). Исках само да разбера как ще се приеме от публиката.
-
Браво, Светле! Милно ми стана и драго да прочета тази автентична фолклорна творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...силата да си не знае,
силата, още мерака -
на въглен от очи му да стана,
от ръце - нажежена стомана;
как люто душмани затрива,
тъй да ме жадно изпива...."