Dec 28, 2014, 2:08 PM

Звездата бе знакът за него

  Poetry
930 0 0


 

Там, където небе и земя

червената линия на изтока срещат,

от там донесоха мъдреците вестта:

- Звездата бе знакът за него,

 пред избрания идваме да сведем глава!

 

Дошъл бе този, който Създателят прати,

от непорочно зачатие във човешки меса.

Пристигна, за да изкупи греха ни,

тъй както бе пророкувано преди много лета.

 

Той вяра донесе, любов и надежда.

Дойде и пося тези три семена.

Посади ги в душата ни грешна човешка

и се върна чрез мъки при своят Отца.

 

Нека славим името Христово,

нека бъдем във вярата с него,

защото преброени са дните ни,

и пръст ще се върне в пръста,

ала делата ни ще се помнят,

и нека с примера си бъдем мерило

за прошка и добрина!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...