Oct 31, 2008, 7:20 AM

Звезден дъжд

  Poetry » Love
981 0 2

           Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...

           Звездите са изпопадали от небето, като  пороен звезден дъжд.

           Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...

           И аз съм се превърнал в божествено дихание...

           Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл.

           Остават чувствата красиви и  необясними...

           Те са водите, в които плувам, за да прекося твоите мечти.

           За да може да сме заедно, докато е писано в звездната книга

                                                  на нашите съдби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...