Дори и навън не излизаме вече,
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи,
зведички навред, щом вдигнеш очи,
и те като нас, живота живуркащи,
плаващи бавно, в небесни води.
Звездите си светят, а тъй са далеко,
и слънцето крий ги, от нас през деня,
но вечер щом тръгнем,нейде в полето,
затихваме кротко в небесна заря. ...