Звезди ли са? Думи?
Колесница в небето лети,
святка огнена конската грива,
късен залез две боси пети
упорито в земята забива.
Ще дочака пороят желан,
да прогони зловещата суша,
черен облак люлее на длан
и копитата чаткащи слуша.
И светкавица ярко искри,
златна сякаш е конската сбруя
Всеки умен на сухо се скри,
аз останах – гласа ти да чуя,
в лятна буря и с порив стаен,
да прегърна просторите мокри...
Щом поплаче небето за мен,
ще останат единствено локви.
В колесницата юни седи,
а по пътя си пали фенери
и оставя две мокри следи –
път към мене, любов да намери...
Упорит, като мене инат,
този залез догаря полека...
Дъжд и обич сред буря вървят,
по сребристата лунна пътека...
И в душата ми с капки и плам
пише някой... Звезди ли са? Думи?
Знам, че идваш ти, сигурно знам,
затова и разплака се юни...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
