Jul 23, 2006, 12:38 PM

Звездице моя

  Poetry
839 0 4

Звездице моя

 

На коя планета си, за да те видя,

над коя галактика летиш,

защо при теб не мога да отида,

защо към мен ти не вървиш?

От кое съзвездие ме гледаш,

Има ли до тебе светлина?

Само ти си моя лъч надежда

Само аз за тебе съм една.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Djein_Ear. Ще прочета твоето стихотворение непременно.
  • Чудесно е Мери!
    Моята се казва"Планета - истина", ако искаш прочети стиха ми!
    А за твоя искрен поздрав!
  • Благодаря, че ти харесва!
  • Написано е с много силен копнеж. Браво, Мери

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...