Звездите плачат
Душата ми – извор на музика нежна,
душата ми – тиха и влюбена, разбира,
че нашата любов е далечна и невъзможна.
Сладостна болка сърцето ми раздира.
Облак тъмен, буреносен. И отново вали.
Плаче сърцето, измъчени мечтите спират.
Ще усетиш ли нощта, в която стена? Нали
потъващ денят в нощта грижи ми сервира.
Пренася ме мелодията тъжна през минутите,
носи душата ми, опиянена от любов.
Не дочувам нежността от обичта и думите ...