Вечер поглеждам към звездите замечтана, но те се крият зад облачния грим. Аз искам в шепа да ги хвана, те са моят блян недостижим.
Мечтая вятърът да ги отвее при ясна нощ във моите ръце, а Луната злобно ми се смее, че пред мечтите падам аз на колене.
В сияйна нощ аз да отметна звездния шал на нощта, мечтите мои да докосна и да онемее студената Луна.
В желана нощ на таз земя ще видя връх, достигащ небесата, тогава ще достигна своята звезда и ще сбъдна съкровената мечта.
Аз никога не спирам да мечтая, мечтите ме изпълват с красота. Вярвам, убедена съм и зная, че в живота стават чудеса! |
© Даяна Узунова All rights reserved.