Mar 26, 2008, 5:36 PM

Звездни мечти

  Poetry » Other
1.5K 0 2

Вечер поглеждам към звездите замечтана,

но те се крият зад облачния грим.

Аз искам в шепа да ги хвана,

те са моят блян недостижим.

 

Мечтая вятърът да ги отвее

при ясна нощ във моите ръце,

а Луната злобно ми се смее,

че пред мечтите падам аз на колене.

 

В сияйна нощ аз да отметна

звездния шал на нощта,

мечтите мои да докосна

и да онемее студената Луна.

 

В желана нощ на таз земя

ще видя връх, достигащ небесата,

тогава ще достигна своята звезда

и ще сбъдна съкровената мечта.

 

Аз никога не спирам да мечтая,

мечтите ме изпълват с красота.

Вярвам, убедена съм и зная,

че в живота стават чудеса!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...