Звръщане към тебе
Загърбил живота, простил се със него
самотен битувам, небето сънувам;
Луната я няма, а слънцето де го?
Във нощи будувам, за обич жадувам.
Притиснат от болка, изпълнен с тревога
аз искам от днеска към теб да се върна.
Защото не мога, противно на Бога,
да бъда далече и да те прегърна.
Загърбил и дните, загубен в нощѝте
във тебе намирам отново прохлада.
За тебе, любима, запазил сълзите,
ще сея в душите ни двойна наслада.
Отново със тебе в живота се връщам-
за двама ни вече и път се отваря.
На всички тревоги аз гръб им обръщам
и всяка несрета от лъч ще изгаря.
Към теб се завръщам, надеждице моя!
И пак да остана с кондиция в строя...
© Никола Апостолов All rights reserved.
