Nov 13, 2020, 8:30 PM

Звръщане към тебе 

  Poetry » Love
365 2 7

Загърбил живота, простил се със него

самотен битувам, небето сънувам;

Луната я няма, а слънцето де го?

Във нощи будувам, за обич жадувам.

 

Притиснат от болка, изпълнен с тревога

аз искам от днеска към теб да се върна.

Защото не мога, противно на Бога,

да бъда далече и да те прегърна.

 

Загърбил и дните, загубен в нощѝте

във тебе намирам отново прохлада.

За тебе, любима, запазил сълзите,

ще сея в душите ни двойна наслада.

 

Отново със тебе в живота се връщам-

за двама ни вече и път се отваря.

На всички тревоги аз гръб им обръщам

и всяка несрета от лъч ще изгаря.

 

Към теб се завръщам, надеждице моя!

И пак да остана с кондиция в строя...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??