Rabbit (Йосарян)
72 236
Mar 28, 2008, 9:20 PM

Звукът на смъртта 

  Poetry » Phylosophy
986 0 7

О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"

 

Но чуйте как цигулка тихичко шепти,
звукът безкраен до всяко кътче се простира.
Безнадежден крясък във ушите ми кънти,
сякаш времето завинаги се спира.

 

Гарван черен със тъгата се надпява,
грачи сякаш предусеща - смърт ще се роди.
Кат едничка роза във жарава
всеки спомен ще да изгори.

 

Но, заслушайте се! Тихо! Ангелите плачат!
Гроб студен и мъртви кости, липсва красота.
Последни ноти края на живота тачат.
О, симфония на безнадежността.

© Йосарян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??