Jul 27, 2006, 9:07 PM

Звяр!

  Poetry
947 0 3
Звяр!



Не трая да ме дразни тишина!
Горещи чукове размятам в ноща!
В Пеща не поглеждай! - гори там кръвта!
Железни доспехи калявам в жарта.

Кънти пещерата, желязото бяло
съска във злобни искри.
Тази нощ луд съм!
Недей ме търси!

Вечерям, и къпя се,-
все във искри!
Недей!
Не ми говори!

Ти! Черно Огнище,
Ти знаеш, че днес ми е ред,
кръвта ми ще бликне
в течащ, бял, изгарящ метал!

Аз нося във себе си,
не един огнен Звяр!
Ще бъркам със длани,
в жужащата жар.

Ще пия ослепителен,
къркорещ, огнен метал.
В пещерата опушен,
аз Огнен съм Звяр!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...