Jul 27, 2006, 9:07 PM

Звяр!

  Poetry
946 0 3
Звяр!



Не трая да ме дразни тишина!
Горещи чукове размятам в ноща!
В Пеща не поглеждай! - гори там кръвта!
Железни доспехи калявам в жарта.

Кънти пещерата, желязото бяло
съска във злобни искри.
Тази нощ луд съм!
Недей ме търси!

Вечерям, и къпя се,-
все във искри!
Недей!
Не ми говори!

Ти! Черно Огнище,
Ти знаеш, че днес ми е ред,
кръвта ми ще бликне
в течащ, бял, изгарящ метал!

Аз нося във себе си,
не един огнен Звяр!
Ще бъркам със длани,
в жужащата жар.

Ще пия ослепителен,
къркорещ, огнен метал.
В пещерата опушен,
аз Огнен съм Звяр!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....