Звярът в мен

Poetry

1.5K 0 20

Животът ме научи да се пазя.

Такъв съм си - недоверчив.

И тъй като не съм роден да лазя,

израстнах животински див.

Затова съм толкова първичен

и без излишно остроумие,

вместо - колко те обичам,

да пиша, че съм хлътнал до безумие.

Да кимам винаги в съгласие.

Сред хората - необозрим.

Да имам рядкото нещастие,

на "глупав" да съм синоним.

Не! Това е против моята природа.

Звярът в мен е раздвоен.

Не може да е нечия подлога.

Не може да живее победен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Точно така, аплодирам те горещо, Леонид!!!

2008-05-24T19:39:06+03:00
бармах (Леонид Стоянов)

Благодаря Ви от сърце!

2008-05-21T12:11:00+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Затова съм толкова първичен

и без излишно остроумие,

вместо - колко те обичам,

да пиша, че съм хлътнал до безумие.

!!!*

2008-05-21T12:09:07+03:00
Самодива (Вики)

Във всеки от нас го има и звяра... Поздрави, Лео!

2008-05-19T11:12:18+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Вече имаме един "звяр", ти ли си другия?
Ама пък стиха ти ми хареса!
Поздрави!

2008-05-19T10:38:06+03:00