Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен
и без излишно остроумие,
вместо - колко те обичам,
да пиша, че съм хлътнал до безумие.
Да кимам винаги в съгласие.
Сред хората - необозрим.
Да имам рядкото нещастие,
на "глупав" да съм синоним.
Не! Това е против моята природа.
Звярът в мен е раздвоен.
Не може да е нечия подлога.
Не може да живее победен.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
