Животът ме научи да се пазя.
Такъв съм си - недоверчив.
И тъй като не съм роден да лазя,
израстнах животински див.
Затова съм толкова първичен
и без излишно остроумие,
вместо - колко те обичам,
да пиша, че съм хлътнал до безумие.
Да кимам винаги в съгласие.
Сред хората - необозрим.
Да имам рядкото нещастие,
на "глупав" да съм синоним.
Не! Това е против моята природа.
Звярът в мен е раздвоен.
Не може да е нечия подлога.
Не може да живее победен.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
