Зящо?
Попитах детелина - защо
така ревниво пази
четвъртия си лист-късмет,
дали и тази малка тайна,
готова е да сподели със мен?
Защо след толкоз мъдрости
премислени, познах и щастие,
познах и що е грях -
пороци, всичките опитах
на устните със мрачен смях.
Защо години понатрупах,
изпълнени със смях, мечти?
Защо насам-натам пътувах,
за да се върна пак самотен
със нишки сребърни в коси?
Защо с приятели мнозина
играх си, пях или мечтах?
Защо едни от тях изпратих?...
Изречените с други клетви
в забравен ъгъл трупат прах.
Защо животът си минава,
забързан в сивия си ден?
Защо по малко остарявам
и тръгва си момчето в мен?
Защо открадвам си секунди
от щастие, минало покрай мен,
а после векове се хуля,
навел глава, засрамен?
Защо и любовта наднича
зад ъгъла на моята душа?
Защо в Марица боса тича,
за да ме остави тъжен на брега?
Защо въпросите са толкоз много?
Да питам уморих се не веднъж,
подбитите нозе преплитам,
но повтарям тихо: „Я се дръж!"
Защо и болката не си отива,
но няма нищо, аз ще издържа-
за миг ще си почина само
във сянката на старото дърво,
а после пак напред ще тръгна
да питам детелината: Защо?
© Стоян Владов All rights reserved.
