Време, в което думите отчаяно глъхнат,
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...
Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...
През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив
Промъква се тихо край зелени листа ...
( по български народни песни )
Майка си на млад Стоян думаше,
думаше, още и му хортуваше:
- Где бре, сине, ходиш, Стоене,
дом да се върнеш не доде ли време? ...
Защо ме търси и с въпрос защо не се почва
бях сам удовлетворен
може би но тя първа към мен пристъпи
не съм го знал и мислил
без да нищичко да кажем ...
Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...
Обичам те и пак ти го написах
в поредния щастлив и къдрав стих,
мигът потегли с розова мотриса –
красив и влюбен, нежен, мил и тих.
На нас прилича, всеки следващ грее ...
Любов моя, пламъкът твой в мен гори,
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...
И гнус ме е, че дишам въздух общ
със хора, без човешкото във тях.
И отвращава ме злокобната им мощ,
вонята им на престъпления и грях,
следите им изпълнени със слуз, ...
Б У Ш О Н И
Тома Неверниците,спирали,спиращи
хода на важни,съдбовни,глобални събития,
на разумно ниво никога не ще да узнаят,
защо са изпаднали от дупките малки ...
Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...
Щом ми свие, сармите, краят на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, навлякъл си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...
Маската свали си ти, прозрачна ти е тя,
усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!
Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,
но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.
Аз искам да пробудя заспалото във нас добро, ...
Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии, ...
Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.
Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...
Ни блянове, мечти, ни цели. ...
Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама. ...
Снишават се, снишават се мечтите,
изгубили дори за ехо глас.
След тях снишават се и висините.
И падаща звезда - угасвам аз.
В безмълвието на покоя, ...
Във тихия сумрак на моя свят,
ти си светлината, която ме намира.
С всяка усмивка твоята топлина
разтапя студа, който криех вътре.
Ръцете ти са карти на дом, ...
Дишай, мамо! Моля ти се, дишай!
Чуваш ли ме? Няма да те пусна!
Толкова години с теб излишно
криехме най-важните си чувства.
А сега Съдбата шамароса ...