Смалява прошката… о, как смалява!
Прекършена от тихата вина.
Дали пък злото днес не се венчава
с една нелепа мисъл, че змия
ще си извади зъбите отровни ...
Луда съм, жарка, бълвам искри,
даже Всемирът ще се преклони.
Пътя препречваш ми – горд си. Нали?
Твърд като древни отвесни скали.
"Следвай ме, огън!" - казваш и в миг ...
О, пролет светла, дъх от нов живот,
ти слизаш тихо в земната ни плът,
разкъсваш лед и скръбен зимен свод
и будиш свят, заспал във своя път.
Със пръсти топли галиш ти леса, ...
И Орбан днес нанякъде замина.
Не му помогна с нищо Джей Ди Ванс.
Сега е ред и в нашата Родина,
на Радев тук - да не дадем аванс.
Тук не е нужно много да гадаем, ...
Душата съм на огъня – златиста
и нямам дом, ни рабош, ни везни.
Обикнеш ли ме с плам ще те пречистя
магията ми ще те промени.
Стихия съм и обич съм. Копнеж е ...
Виж, месецът е станал слънчоглед и
звездите – рози. Вгледай се. Цъфтят.
Щурците ли? О, те са ми съседи.
Къде не питай. Може би по свят.
Чуй, вятърът как пее. Упоен е. ...
Ограниченото мислене спореше с Времето -
пресмятяше всяка секунда живот;
присмехулно-пресяващо натякваше бремето
на непоносимия човешки живот.
И фактите поднасяше ...
Христос възкръсна, но защо –
да гледа нашия духовен недоимък:
доброто, проснато на болнично легло,
грехът – превърнал се в поминък…
Възкръсна, Господи, защо? ...
Кой е шефът - 2
Защо си мислите, че избрал е България
за изваждането на човечеството от кризата,
пренебрегвайки смотаните американци
с техния работохолизъм и енергийни пазарни визии, ...
Великден е и хората празнуват,
събрали се на щедрите си маси.
Те чашите с напитките целуват
и пълнят неуморните стомаси...
Черупки от яйцата пъстроцветни ...
Изминаха четиридесет дни от нашата раздяла.
Раздялата възможно най-тежка.
От както те няма аз не съм цяла,
а болката е нечовешка.
Дни и нощи безсъни, зловещи. ...
С осветени цветя, с песнопения,
иде Великден - празник съкровен -
Тържество на тържествата най-светло,
за величавия Богочовек...
С любов стремим се винаги към Него, ...
Сред мисли пак главата ми се носи,
обземат ме натрапчиви въпроси
и тази нощ съзнанието ми глождят,
а отговори в сън не ме спохождат.
Излизам вън и тръгвам без посока, ...
Дойде в света, то той не те прие,
чрез Твоите ръце светът се случи.
Творец си Ти на всяко битие,
от тебе на безгрешен път се учим.
Дойде в света, но той не те разбра, ...
Обичам те тебе, живот, на изгрев и залез,
когато от сенките сиви се ражда любов,
когато изчезне от рана дълбокият белег,
когато съдбата изпраща надеждния зов.
Обичам те тебе, живот, на охолство и бедност, ...
Странно нещо е човекът —
все търси нещо познато, близко, сродно на душата му.
И точно тогава животът го среща с нещо
съвсем различно, необикновено, странно.
Първоначално той бяга от него, отхвърля го, отрича го, ...
Липсва ми да си седим там,
в онзи наш малък свят,
където времето се сгъваше около нас
и думите мълчаха, а дъхът говореше.
Липсва ми оня твой въздух, ...
Градината на мислите цъфти,
когато пак с душата разговаря.
Проблясват думи - падащи звезди
и топлина в сърцето се разгаря.
В градината на мислите расте ...