Poetry by contemporary authors
Не знаеш 🇧🇬
Когато кажеш "Край" без да го мислиш.
Сега остани, защото имам нужда от теб
Дори нощта да продължи,
Защото това е всичко, което е останало от нас. ...
Вместо сбогом 🇧🇬
Туй страшното
Обич за обич, нали?
Защо си тръгна?
Защо остави ме сама? ...
Обгръщат рая 🇧🇬
любовно ухание покварено увяхва,
змията дебне, светлината потъмнява,
ниско лази и съска, хитро изкушава.
Мракът пристига, луната се изпълва, ...
Грешки 🇧🇬
Врагове ми бяхте толкова време...
Усещах ви някак пречещи, тежки,
като буца заседнала вътре във мене.
Бях възпитана много отрано ...
Целувка 🇧🇬
взе в ръце лицето
ми и ме целуна. И
ми даде лек за
душата, която ...
На мама 🇧🇬
като спомен далечен, но жив,
от гърдите ми болка закуца,
заваляха... горчиви сълзи.
Позабравени истини тичат, ...
Тази нощ е само за обичане 🇧🇬
не погледна към слънцето с радост.
И ето сега, тук в нощта,
далеч от моята младост,
аз срещнах жена, която е моето слънце. ...
18+ Мераклията и еврото 🇧🇬
Не те видях сред хиляди бамбини.
Слепец ли съм или съм твърде стар?
Как искам да се любя с балерини,
но съм по-грозен и от Ринго Стар! ...
Срещни и прегърни ме ням и тих 🇧🇬
замесвах хляб от кал или от прах, с вода дъждовна нивга ненапита.
Косите ми разресва с остър трън мълвата хорска. Смях се до премала.
Дете отвътре, циганка отвън за три живота болка изживяла.
Даряваше ми шапка ураган, или плашило кърпената ри ...
Снежна изненада 🇧🇬
по върховете чак натрупал е без жал!
От склона ще се спусна със шейната
и радостта ми ще е без остатък.
По снежна писта, тук, без капка страх, ...
Тройно убийство 🇧🇬
Омръзна ми все да съм лош.
Завистника в себе си коля
на съвестта с острия нож.
Мен-скръндзата пък ще обеся - ...
Министър 🇧🇬
министър с прякор "божа кравичка",
е назначен, макар че хлъзгав бил -
обичай в нашата държавичка.
Афишираха го като свестен пич - ...
Безцветно 🇧🇬
Да!
Съществувам, работя
и още уж чувствам!
Но спря да ми пука. ...
За самотата 🇧🇬
За мечтите
За разочарованията
За любовта
За приятелствата ...
Знам че помниш 🇧🇬
Тялото ми пламтеше в ритъм с твоето!
Очите ми изпиваха чертите на лицето ти.
Помниш ли ме? Знам, че помниш!
Ръцете ми, милвали твоята кожа! ...
Лъжовна свобода 🇧🇬
Жан-Пол Сартр
Не съм аз ситуиран в клетка,
нито крилата ми от някого са отстранени.
Свободата ме е хванала във здрава плетка - ...
Урокът на времето 🇧🇬
Разбрах, че пътят труден е - не спрях.
Е, колко пъти падах, не разбрах,
Мечтите ме издигаха - успях.
Един щастлив живот си изживях, ...
Gen z 🇧🇬
но трябва да се отучи.
Каквото - поколението,
такова - поведението.
Кралица или пеперуда 🇧🇬
тя е моята пееща птица -
пеперуда, която ме моли
да е моя законна кралица…
Омагьосан от нейните трели, ...
Пре(умора) 🇧🇬
Никак не обичам да те има...
Завземаш бързо тялото, ума ми,
а идваш толкова незабележима.
Стъпваш тихо, дори на пръсти ...
Невинността е като девствен сняг 🇧🇬
и странно чувство в мен изгря –
Сякаш девственост отнемах
превръщайки момиче във жена.
Огледах се. Наистина бях пръв. ...
Искаш ли да си говорим? 🇧🇬
За неща, които не са се случили.
Как ще хвана ръката ти.
Как ще ме погледнеш.
Как ще те помилвам и целуна косите ти. ...
Една сълза за палача 🇧🇬
и с думите от моя следващ стих
с размах да скъса гърлото на здрача,
за да остане дяволският щрих,
след който се разплаква тишината, ...