Apr 18, 2013, 5:57 PM  

На монади

  Poetry
1.1K 0 0

Tъгата ми разцъфна. В хризантема.

Поисках да я храня, да не вехне.

Минорно се размърдах и се свлече -

Антична не-Горгона, ала цвете.

 

Приличам на затрупана антена;

сигналът си кодирала съм - в знаци.

Потичат по ъглите ти безцелно

и нежно се разпръсват на триади...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...