За поета
Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти,
и да усещам бури в аромати,
и да умирам в нечии животи,
да стихоплетствам, без да плагиатствам,
да пиша звуци, да създавам думи,
да вая и да търся паремии,
нечувано, нечуващо, нечуто,
учудващо, да управлявам дири,
да нося флаг, когато плувам с пояс,
да пия дъжд в пустинята Сахара,
да давам огън на замръзнал полюс,
цигара с пътя Млечен да запаля...
Объркан е животът на поета.
И май ще се предам... за тези мисли,
за погледа, смъртта и цветовете,
за звуци, стихонижене – за всичко.
За туй, че цял живот е непризнаван.
И удовлетворението търси.
Че ходи с празен джоб, но се съзнава.
Че чувства неразбрани свойте сълзи.
Че раните си слага на листа си,
да може после с тях да го раняват,
да вдигат с бяло знаме съвестта му...
Лишен от туй, което заслужава...
Поет... Разбрах едно-едничко нещо:
тук никой няма да ми ръкопляска.
А музата ще бъде оценена
от Този, Който всъщност я раздава.
(Стихотворението печели поощрителна награда от XVII-и национален конкурс за поезия на името на Никола Й. Вапцаров с тема „Вяра“ - 2020 г.)
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
