Oct 19, 2008, 9:32 PM

Сякаш ти

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Ще дочакам слънцето отново да изгрее
и да се любувам на лъчите му,
за да усетя ръцете ти по кожата си -
топли и нежни, а понякога изгарящи.

Ще призова вятъра,
за да докосне косите ми,
а той ще се заплита в тях,
но аз ще знам - ти прокарваш пръсти в тях!

Питам се дали вятърът ще донесе дъжда след себе си,
дали ще усетя малките капчици по лицето си,
дали ще докоснат устните ми,
дали ще усетя дъха ти?!

Ще ме вземеш ли със себе си, когато дойде ураганът?!

                                                     
                                                                                                Някога на Нас
                                                                                                 (16.05.2007 г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, ще те взема с мен когато дойде ураганът?!
  • Много е нежно...Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...