May 24, 2013, 10:15 AM

1, 2, 3... 

  Prose » Narratives
716 0 2
6 min reading
Черният кадилак модел 1963–та се бе оказал пълна бракма, след кратко въртене на гуми двигателят му бе сдал багажа. Да, шофьорът ги бе предупредил, че може да стане така, но когато си абитуриент, и то подпийнал порядъчно, не ти е до тъпи предупреждения. Важното е да става купон, да изстискваш всичко, което предлага животът, по възможност до последната капка.
А сега какво? Тъпият мотор се пръсна и трябва да чакат минимум пет часа да дойде друга кола да ги вземе. Кувертите, купонът, всичко бе отишло на кино, а другите сигурно вече повръщаха.
На Маги не ù се стоеше при жалката трошката, освен това другите вече толкова се бяха изнервили, че не се траеха. Да не говорим за онзи смотаняк Никола, който след две бири стана толкова отворен, че си позволи да ù опипа гърдите и след недвусмислено намигване да подметне: “Как са новите еърбеци?”
Маги отпи голяма глътка уиски от шишето, което ù подадоха, после си взе чантичката и тръгна нагоре по пътя без ясна идея къде иска да отиде. Някой ù подвикна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Random works
: ??:??