Apr 26, 2019, 12:52 PM

1

2.2K 4 18

     Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствена лаборатория и да се уедини, прекарвайки дните си в на пръв поглед странни опити. Понякога дотолкова се отделяше от действителността, сякаш живееше на друга планета! И постепенно достигна до нещо, което изуми и самия него.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

The work is a contestant:

12 place

Comments

Comments

  • Гавраил, Марко и всички удивени, през втората половина на месец май, независимо от резултатите в този кръг на конкурса, ще публикувам продължението на разказа си в хитрото ново предизвикателство "След първите пет изречения". Вече се хванах на въдицата!
  • ПиТаНкАтА е любопитство - какво ли ще се случи?
    Удивителната е за :
    И постепенно достигна до нещо, което изуми и самия него....
    а означава - Гласувах и чакам .
  • Ааа, Гавраил, провокативен въпрос задаваш!
  • Качествено начало но сериозно ме занимава мисълта"Кой ще е деня?"
  • Какво е изумило героя ми? Може би ще разберете някой ден... Засега е дълбока тайна. Благодаря за питанките, удивителните и усмивките!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...