Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За нея нямаше по-важен човек в живота от баща ѝ. Без неговата усмивка, подкрепа и съвети се чувстваше изгубена. Душата ѝ опустя, а в дома ѝ се настани мизерията. С минималната си заплата майка ѝ трудно изхранваше трите по-малки деца, а порасналата Лора не можеше да си намери работа заради инвалидната количка, с която се придвижваше. Социалната помощ, която получаваше, не допринасяше кой
знае колко за семейния бюджет. Тя бавно постави малката хартийка до детелината и затвори книгата.
Същата вечер пусна телевизора точно в 18.45ч. Топчетата започнаха да падат в сферата и Лора с изненада чу всичките шест числа, отбелязани върху хартийката, сгушена до детелината.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up