23 : 42

Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, която леко ме опари – Ама, разбира се, днес е годишнината ни, как можах да забравя! Трябва да отида и да ù купя нещо хубаво, преди да е станало късно. Майчице мила, 23 : 42, трябва да побързам! Мисля, че бих могъл да ù намеря нещо сносно в бензиностанцията, но трябва да летя до там.

Веднага настъпих педала на колата и се разбързах.

23 : 45

Някакъв идиот едва не ме отнесе! Сигурно караше със сто, сто и двайсет, но успях да видя регистрационния му номер – С9519BH. Ще съобщя за него на полицията, но не сега, трябва да стигна до онази проклета бензиностанция.

23 : 48

Стигнах я! Успях, сега само трябва да избера нещо хубаво за жена ми – тя го заслужава, задето цяла година търпи закъсненията ми и всички други глупости,

които върша.  

23 : 50

Отне ми шест минути, за да стигна, значи трябва да избера подарък за четири минути най-много, ако искам да се върна в последните секунди на празника ни. Боже, тя сигурно ми е купила нещо хубаво и ме чака на дивана в хола.

23 : 53

Най-хубавото, което видях, беше малка стъклена фигурка на котарак. Не е кой знае какво, но е по-добре от нищо. Трябва да дам всичко от себе си, за да стигна навреме.

23 : 58

Проклетата кола се развали! Намирам се на две пресечки от целта, а тя, бричката, се развали! Имам две минути – не съм тичал отдавна, но ще трябва да спринтирам, за да успея.

23 : 59 : 24

Всяка секунда е важна.

23 : 59 : 31

Едната ми обувка се изхлузи, но продължих да тичам, макар че не е никак удобно.

23 : 59 : 53

Ето я, виждам я, виждам я!

00 : 00 : 01

Не, не, не, не! Градският часовник удари тържествено, отбелязвайки новия ден. Не успях... толкова съжалявам, скъпа. Усетих, че една малка сълза се плъзна надолу по бузата ми. Спрях се, задъхан и изнемощял. Пред къщата ми има някакъв паднал човек. Ще ида да му помогна, ако мога.

00 : 01

Не мога да опиша с думи това, което видях. Чувствам страшна вина и не знам какво да правя. Човекът пред къщата ми се оказа жена ми... тялото ù лежеше безжизнено, размазано, но все още държеше в ръцете си опакован подарък – за мен. Явно е излязла пред къщата, за да ме изчака да се прибера и да ме изненада. Пред трупа ù имаше следи от гуми и една регистрационна табела - С9519BH.