2 юни
Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, морално, човешки.
Колкото и да правим опити да принизим делата им, да ги свлечем до ежедневието ни. “Да , бе – революции правили… Я сега да видя как щяха да се оправят!”, казваме си .
Горди, че за нас битието не е трудно нещо, че така сме успели да се преборим с него, та ни е вече родно и мило. Както блатото за жабите.
От тази гледна точка доста интелигентващи полуграмотници отхвърлят стореното от Ботев.
Абе, викат те, не е лош поет, ама защо му е трябвало да ходи и се бие?
Да си е стоял в къщи, да е поизучил още нормите на поезията, да е пооправил езика си, че е много емоционален и субективен.
Видите ли – пишат сивите ни съвременници по книжки и разправят по медии – въстанието вече било потушено, къде е тръгнал така да мре?
Без смисъл, без тактика и стратегия, без да направи баланс на активи и възможни пасиви. Инвестирал живота си за една неперспективна, невъзвръщаща вложенията авантюра.
При това нарушил и законите на Османската империя, и правилата на цивилизацията през ХIХ век, и пазарните канони. По които днес мерим стойността на хората и събитията.
Но добре, че има още скептици, вярващи не в модерното, а в моралното. И оценяващи човека не по временното, а по вечното.
Които все още учат децата и родителите им, че Ботев без 2 юни не би бил Ботев.
Че в него ден в едно се сливат поезия, публицистика, революция и жертвоготовност.
Че не е въпросът на какъв етап е било въстанието, а каква е клетва дал и как я е изпълнил героят.
Една година по-късно хиляди се струпват в опълченските дружини – по-дружко си е цяла руска армия да ти е до рамото, нали? И, ВСЕ ПАК – ТИЯ ХИЛЯДИ СА МАЛКА ЧАСТИЦА ОТ МИЛИОНИ. Някои от които помагат за освобождението, а други гледат келепира си. А само двестатина юнаци тръгват с Ботев през Дунава с ясната цел – да мрат, но да не живеят нито роби, нито бегълци.
И как го виждате Ботев като възрастен, обръгнал на светски живот придворен поет или висш чиновник?
Той, който писа на жена си, че я обича “после Отечеството”, да стои редом с ония, които обичат не цялото отечество, а концесиите, далаверите, гешефтите, аферите, клюките, интригите?
Портретът му – да, той е над главите им. Като антипод, като неусещан от тях ироничен присмех над низостта им.
Но Ботев никога не е бил на никоя власт. Дори – а може и най-вече – на оная, наричала се “народна”.
Ботев е на българите и България.
И затова негов ден е Втори юни. Негов и на всички знайни и незнайни, пожертвали се за Родината.
Които са в мислите и спомените, не и в реалността. Защото ни напомнят колко далеч е тя от бляновете им.
И колко скъпо те са платили за онова, което днес обезценяваме.
И три минути мълчание, за да оценим вечността и вечните.
Макар понякога и тях не можем изтърпя, забързани по дребното и себичното.
П.П. Да отбележа за себе си. Събирал съм средства за „Радецки“. Пътувал съм с него – награда в осми клас. Участвал съм в Ботевия поход.
И винаги съм се опитвал да вдигна поглед към висотите на самия Ботев – поет, публицист, революционер, човек.
Макар слънцето да ме заслепява - Ботев е високо над нас…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Павлина!
-
Творбата ти е емоционален синтез на гняв / ясно е към кои/ и преклонение пред Гения на Родината. Но аз често се питам защо днес не се раждат тези смели българи? Как ли ще реагираме, ако опрелия до кокал нож започне да кърви?!..Дела, а не само констатации са нужни...Но...май ни липсва смелост....
-
Благодаря, Надя, Латинке, Силвия!
-
Всяка година, когато чуя сирените, очите ми се пълнят. Поклон пред, човека, българина, гения и боеца!
Прекрасно посвещение, Георги! Поздравления! -
Поклон на любимия ми поет! Поклон на всички, които са дали живота си за България! Поздрави за текста, генек!
-
Поклон!
-
Благодаря, Елке!
-
Поклон пред величавия подвиг, пред отдадения живот за Отечеството, за бъдещето на нашата България! Никога не можем да се отплатим на нашите герои за това, че ни има! Дали сме достойни за тях?
-
Благодаря, Пепи!
-
"Настане вечер, месец изгрее..." Завинаги съм запомнила с какво преклонение пред таланта на Ботев учителят по БЕЛ ни обясняваше за Е-тата и съвършенството на стиха му, все още се учудвам как сме способни да се самобичуваме и подценяваме и да не ценим недостижимото!
Сами като не се уважаваме и ценим - как после искаме другите да ни ценят! -
Благодаря, Tangerine, Стойчо!
-
Ами като не могат да достигнат великия Ботев мнозина го принизяват, за да пасне на техния мащаб. Но това в никакъв случай не може да го смали в нашите очи, защото е твърде високо. Поздравления за будния текст!
-
Няма да ти кажа като Вазовите "Чичовци":Аферим!Ашколсун!"и още хвалебствия на езика на поробителите... Няма да те съдя като Хаджи Иванчо Пенчевич, както е подписал смъртната присъда на Васил Левски в турския конак в София;не съм сред убийците на Стефан Стамболов,не съм играл на гроба на бившия министър-председател и Председател на народното събрание през 1895 г.;не познавам Въльо Мечката,предал Георги Бенковски и Захари Стоянов с другите участници в Априлското въстание, дори бях тъжен и жаден,но не пих вода от Кървавото кладенче на водача на Хвърковатата чета... Все българи, които стоят от двете страни и пазим в паметта си: едните стоят на 2 юни на брега на жертвената слава,а другите на брега на позора!
Честита памет българи! -
Благодаря, Костадине!
Благодаря на сложилите го при любимите... -
Много добре си го казал Георги,а има толкова много незапомнени или усложливо забравени от историята.Поклон пред Паметта им.
-
Благодаря, Мариана, Росице, Ангелче, Красимира, Мълниеносец!
2 юни е... -
Силно посвещение от сърце и с много чувство, Генек.
-
Със замислящия си текст ми напомни "Духът на поета", по Стефан Цанев - въздействащата постановка, която гледах на камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов". Поздравявам те за искреността, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
