Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се виждаше, защото всичко беше в кръв и спластената от нея коса покриваше лицето ѝ.
Ударите на водата в скалата се засилиха- така сякаш пещерата се разгневи, или може би заради падналия дъжд. Тя прииждаше на талази- все по-силни и по-силни. Стълкновението на реката с камъка все повече напомняше на гонг, само дето ехото се засилваше, а не утихваше- ядът не стихваше в жарта, а се разпалваше. Сякаш водата искаше да си проправи път и да излезе навън- да изригне като вулкан, само че вместо лавата да застине- водата да заври. Блъскането стана толкова силно, че земята потрепера- като тътен на прииждащ земетръс. Честотата на пулсациите толкова се скъси, че те почти се сляха. Сякаш самата пещера не можеше д ...