Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там, където всичко започна! Но ще дойда пак, само да намеря своя знак, за да тръгна по следата на миналото си. Няма да разочаровам моя малък любимец, целуни го от мен, но знаеш ли... Аз ще намеря шанс сама да си открадна целувка от него. Митето- верният и пръв помощник в моето сърце. Морето при вас отново ще ме доведе...“
С обич: Дани
Асиана сгъна листчето и го притисна с ръце. Отвори прозореца, затвори очи и тихо прошепна: „Давай, момиче!“
Слави беше седнал на една от полукръглите пейки, обърнат с лице към пропастта. Заровил бе пръсти в косата си. Гледаше право надолу. В момента не чуваше хорските дюдюдкания между полицаите и не виждаше цветовете на сирените, нито пък ги чуваше. Дневната светл ...