34 мин reading
Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... Когато срещна този на Слави, Даника рязко се изправи. Пръстите ѝ потрепериха като просвирване на пиано- задавено и плахо. Пристъпа напред към него, но някак неуверено. Той настръхна инстинктивно и отстъпи назад. Колкото повече доближаваше очите му, толкова повече вените и жилите ѝ се изпъваха. А нейните се напълниха с гняв, но и със страх. Тя разпозна тези очи- същите, които пронизваха главата ѝ, в онези странни моменти. Тя застана толкова близо до него, че вече усещаше дъха ѝ, но... някак си пареше и вледеняваше едновременно. От някъде из под дрехите си, тя извади нещо остро. Студената пот, която полепваше по дланите ѝ, добре изигра ролята на смазка, така че да го обърне удобно в ръцете си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up