Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абсолютна магия. Силата ѝ обаче все още не бе достатъчна, за да отслаби емоцията на отминалите събития.
Даника се беше сгушила до прозореца и жадно поглъщаше аромата на чая. За първи път от много време насам, се чувстваше малко по-спокойна. Гледаше с усмивка снега, но си мечтаеше и за онова... нейното място. „Отдавна“ не беше „ходила“ там, а сега спомените ѝ говореха за прекрасните моменти и многобройните зададени въпроси от любопитните и до някъде понастръхнали туристи.
- Дани, седни с мен на масата!- Ирина беше влязла. Тя се изхлузи от перваза и седна на стола.
- Май вече прекаляваме с гостоприемството на Снежана!- въздъхна тя- Все пак е на квартира!
- И аз си го мислех... Къщата на село...
- ...